Постинг
08.06.2009 09:19 -
Духовно богати.
Една легенда разказва за двама странници, които били тръгнали на дълъг път. Стигнали до долина, където течал поток. Двамата слезли от конете си и дълго пили от свежата вода. Изведнъж чули глас, който им казал да вземат камъни от потока. След това да ги сложат в джобовете си. Мъжете не разбрали от къде идва гласа, но го послушали и сложили в джобовете си по няколко камъка. “Това, което правите сега, ще ви донесе и голяма радост и голяма мъка.” – казал им още гласът.
Странниците продължили пътя си и на другия ден бръкнали в джобовете си. Вместо грубите и студени камъни, в дланите си държали скъпи диаманти и рубини. Тогава двамата разбрали какво искал да каже гласът край потока. Те се зарадвали на скъпоценностите, но и усетили голяма мъка, че не са взели повече камъни.
Това, което правим като добри и праведни дела, може да не ни изглежда изгодно. Може би възприемаме християнските ценности като обикновенни камъчета. Има ги в изобилие и никой не си прави труда да ги събира. Може би се чудим за какви са ни, след като прибавят тежест на и без това дългият ни житейски път. Може би завиждаме на безбожниците, които подритват камъчета и се движат с празни джобове, но с пълни банкови сметки. Като че ли, не им тежи нищо.
С какво пълним джобовете си?
С хартийки и бележки за кратковременни проблеми, със скътани жълти стотинки, със агресия към шофьорите на пътя, с пропилени мигове …
Един ден ще видим как някои предмети се превръщат в пепел, а други ни правят неизмеримо богати.
Духовно богати.
Странниците продължили пътя си и на другия ден бръкнали в джобовете си. Вместо грубите и студени камъни, в дланите си държали скъпи диаманти и рубини. Тогава двамата разбрали какво искал да каже гласът край потока. Те се зарадвали на скъпоценностите, но и усетили голяма мъка, че не са взели повече камъни.
Това, което правим като добри и праведни дела, може да не ни изглежда изгодно. Може би възприемаме християнските ценности като обикновенни камъчета. Има ги в изобилие и никой не си прави труда да ги събира. Може би се чудим за какви са ни, след като прибавят тежест на и без това дългият ни житейски път. Може би завиждаме на безбожниците, които подритват камъчета и се движат с празни джобове, но с пълни банкови сметки. Като че ли, не им тежи нищо.
С какво пълним джобовете си?
С хартийки и бележки за кратковременни проблеми, със скътани жълти стотинки, със агресия към шофьорите на пътя, с пропилени мигове …
Един ден ще видим как някои предмети се превръщат в пепел, а други ни правят неизмеримо богати.
Духовно богати.
Търсене
За този блог
Гласове: 688
