Постинг
20.06.2009 09:40 -
Една приказка
Имаше едно време едно момче. То не знаеше, че ще има и едно момиче.
То не беше разбрало още, че най-хубавите неща стават с момче и момиче. Просто искаше да има още едно нещо такова като него и затова обичаше пластелина.
Момчето беше почти на седем години, когато се появи момичето. То не знаеше, че ще има и едно момче. То не беше разбрало още, че най-хубавите неща стават с момиче и момче. Просто искаше да има още едно нещо такова като него и затова обичаше музиката.
Момчето беше само.
И момичето беше само.
Момчето можеше да обича много.
Момичето също можеше да обича много.
Но още не бяха го разбрали.
Момчето можеше много. И искаше от другите също да могат много.
Момичето можеше много. И искаше от другите също да могат много.
Това смущаваше хората наоколо.
Момчето беше самостоятелно и щедро още от дете.
Момичето беше самостоятелно и щедро още от дете.
Това плашеше хората наоколо.
Момчето започна да тъгува и в тъгата си направи много момчешки грешки.
Момичето започна да тъгува и в тъгата си направи свои момичешки
грешки.
И така дълго - докато се видяха.
Отначало не си повярваха, че съществуват. Кръжаха наоколо си и пляскаха с ръце. Наистина беше невероятно, че се срещнаха, че се познаха и че можеха да се имат! И после, след като се убедиха в реалността на другия, се объркаха. Бяха свикнали да се държат с хората диво и открито и да срещат неразбиране, а сега се разбираха с четвърт дума. Не знаеха какво да правят. За да се защитават, бяха свикнали да не прощават, да наказват. И - както не вярваха, че е възможно да се срещнат, решиха да не вярват, че ще бъдат дълго заедно. Започнаха да се обвиняват, че са такива,каквито са, защото искаха да се излекуват един друг от собствените си недостатъци, защото искаха да спестят на другия собствените си болки. Толкова се обичаха, че не можеха да си прощават и най-дребните грешки. Боготворяха се един друг.
И се разделиха.
И сега не знам как са, но много искам да вярвам, че ще порастнат.
И че ще имат деца.
И ще ги отгледат.
И ще живеят в щастие.
И ще умрат стари. Много-много стари. С млади очи...
И все пак трябва да вярваме в любовта, за да сме сигурни един ден, че не сме се разминали някъде по пътя!
Мисля, че като деца сме били най-чисти, най-истински и най-близо до нея!
То не беше разбрало още, че най-хубавите неща стават с момче и момиче. Просто искаше да има още едно нещо такова като него и затова обичаше пластелина.
Момчето беше почти на седем години, когато се появи момичето. То не знаеше, че ще има и едно момче. То не беше разбрало още, че най-хубавите неща стават с момиче и момче. Просто искаше да има още едно нещо такова като него и затова обичаше музиката.
Момчето беше само.
И момичето беше само.
Момчето можеше да обича много.
Момичето също можеше да обича много.
Но още не бяха го разбрали.
Момчето можеше много. И искаше от другите също да могат много.
Момичето можеше много. И искаше от другите също да могат много.
Това смущаваше хората наоколо.
Момчето беше самостоятелно и щедро още от дете.
Момичето беше самостоятелно и щедро още от дете.
Това плашеше хората наоколо.
Момчето започна да тъгува и в тъгата си направи много момчешки грешки.
Момичето започна да тъгува и в тъгата си направи свои момичешки
грешки.
И така дълго - докато се видяха.
Отначало не си повярваха, че съществуват. Кръжаха наоколо си и пляскаха с ръце. Наистина беше невероятно, че се срещнаха, че се познаха и че можеха да се имат! И после, след като се убедиха в реалността на другия, се объркаха. Бяха свикнали да се държат с хората диво и открито и да срещат неразбиране, а сега се разбираха с четвърт дума. Не знаеха какво да правят. За да се защитават, бяха свикнали да не прощават, да наказват. И - както не вярваха, че е възможно да се срещнат, решиха да не вярват, че ще бъдат дълго заедно. Започнаха да се обвиняват, че са такива,каквито са, защото искаха да се излекуват един друг от собствените си недостатъци, защото искаха да спестят на другия собствените си болки. Толкова се обичаха, че не можеха да си прощават и най-дребните грешки. Боготворяха се един друг.
И се разделиха.
И сега не знам как са, но много искам да вярвам, че ще порастнат.
И че ще имат деца.
И ще ги отгледат.
И ще живеят в щастие.
И ще умрат стари. Много-много стари. С млади очи...
И все пак трябва да вярваме в любовта, за да сме сигурни един ден, че не сме се разминали някъде по пътя!
Мисля, че като деца сме били най-чисти, най-истински и най-близо до нея!Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
haresa mi mnogo prikazkata. . ob...
20.06.2009 09:58
20.06.2009 09:58
haresa mi mnogo prikazkata..obi4am da 4eta ne6ta za razli4niteeeeee hora... dano da badat 6tastlivi....ti smqta6 4e kato deca sme bili nai blizko do 4istata lubov... az ne mislq taka.... spored men ..trqbva da mine6 prez izpitaniq. prez nadejdata. prez 4akaneto, prez bolkata...za da moje6 da useti6 istinskata lubov..i da q razgrani4i6 ot fal6ivata.. za tova se iska opit, znaniq, madrost...a kato deca sme vse o6te mnogo naivni.. vqrva me vav vsi4ko..i mogat lesno da ni naranqt...kato po golemi..mojem da se predpazim.., noooooo sarceto samo izbira kogo da obi4a....
цитирай
2.
анонимен -
cheap wedding dresses
31.12.2011 07:48
31.12.2011 07:48
I know you probably get a lot of comments like this <a href="http://www.theuniuni.com/weddings-events/wedding-dresses.html" title="cheap wedding dresses">cheap wedding dresses</a>, but just wanted to let you know that I really appreciate the work you have put into the blog. I was wondering if I could put a link on my blog because I am sure my followers would love to read it <a href="http://www.theuniuni.com/weddings-events/wedding-party-dresses.html" title="wedding party dresses">wedding party dresses</a>. Let me know.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 688
