Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2009 16:01 - Любовта е мечта за красота и …………
Автор: mecheb Категория: Тя и той   
Прочетен: 1629 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.06.2009 16:10


imageКакво е да обичаш? Да подадеш ръка, когато някой се нуждае от помощ без да чакаш отплата; да се радваш и да плачеш заедно с любим човек; да имаш доверие, да усещаш сигурност и  хармония в отношенията си с околните. Какво ти дава магията на любовта? Не е ли това само една илюзия за теб? Как успяваш да търсиш щастие и разбиране в света на посредствеността и егоизма, оплетен  сред собствените си чувства и вълнения? Просто така, минаваш покрай човешката злоба и я забравяш. За да обичаш е нужно да умееш да прощаваш. imageА не е ли трудно това? За искрените и лоялни хора не е, защото те наистина са човеци, а не безчувствени примитиви. Ако търсиш или си намерил любовта е нужно да бъдеш добър, искрено да желаеш собственото си и чуждото щастие. Но не всеки може да обича. Затова опитай, за да разбереш човек ли си или не. Аз вярвам в теб. Повярвай в себе си и ти.
          imageЛюбовта е мечта за красота и хармония във взаимоотношенията между хората. Тя единствена може да създаде съвършенство сред хаоса, мираж сред пустошта, наречена свят. Защото на този етап между теб, мен и останалите, не съществуват само добротата и любовта, а напротив- те са почти заличени благодарение на омразата и егоизма. Единствено доверието и искреността  могат да спасят света от злото, заобикалящо всички нас ежедневно. Затова, ако искаш, започни да търсиш щастието, а ако не го откриеш просто чакай, докато то не почука на вратата и на твоето сърце. 
          Светът става все по-страшен, превръща се в безкрайност от самота и отчужденост. Сред този  хаос трудно можеш да намериш това, за което копнееш.image
          Събуждаш се от някакво странно и непознато вълнение. Оглеждаш се наоколо, за да разбереш сън ли е това или реалност. Не можеш да прецениш, всичко е толкова объркано и непознато. Неосъзнато протягаш ръце към чуждото, като че ли търсиш пътя, по който трябва да поемеш. Поглеждаш напред, а пространството пред теб е така необятно и еднакво. Накъдето и да обърнеш поглед виждаш само пустош, пясъци и синьото небе, което изгаря миража за спасението. Тръгваш на някъде, но посоките, по които можеш да поемеш, са много. Не знаеш какво да избереш, луташ се сред тази вечна монотонност. Вървиш, вървиш, вървиш, не спираш. А тялото ти отмалява все повече и повече. От тази болка и греховни желания, които изпитваш всеки миг в безнадеждно съществуване започваш да се озлобяваш повече и повече. imageДушата ти става все по-ненаситна за омраза и самота, защото не намираш помощ. Въпреки всичкия негативизъм, който е намерил мястото си в теб, по принцип няма невъзможни неща. Така, мразещ и презиращ всичко и всички, ти продължаваш да вървиш напред, в безкрайността, защото все още вярваш в доброто. Усещаш, че над теб е надвиснала опасност и се затичваш сред пясъците. Спираш, останал без дъх и без опора. Случайно забелязваш, че пред теб има красиво цвете, затрупано от пясъка в пустинята. Това е единственото хубаво и различно нещо сред пустошта. Навеждаш се, гледаш го втренчено, сякаш си видял невъзможен мираж, и се замисляш, за неговото значение на света, в който живееш. Цветето е точно като любовта, която умее да те окриля в неприятни и трудни моменти на безизходица. То развлича монотонното и еднаквото, украсява пустинята от човешка болка. Цветето е единственото нещо, което може да промени твоя пуст свят- от влачещ се сред пустинята труп то те превръща в истински човек, с душа и стремежи да продължиш напред. Любовта и цветето са толкова еднакви, толкова красиви и истински, колкото ти искаш да бъдат. Ако силно желаеш нещо, то винаги се случва. Защо, ще попиташ? Защото го искаш и вярваш, че то е възможно. Дори сред пустинята, ти знаеш, че някъде там, под вечните пясъци, се е скрило спасението. И ти го намираш, точно толкова свежо и красиво, колкото трябва да бъде. imageНо правиш грешка, късаш цветето и спираш неговия път. Веднъж разцъфнало в ръцете ти, то никога няма да бъде същото. Точно като любовта и цветето може да увехне и да загуби красотата си. Ако съзнато или неосъзнато сбъркаш в нещо, не би могъл да върнеш времето назад и отново да потърсиш своето истинско щастие. Налага се отново да се изправиш, да тръгнеш сред пясъците и да търсиш друго цвете, оцеляло в безграничната пустош. Защото само любовта, може да спаси света, в който живееш ти, в който живея и аз, в който живеем всички ние. Само тя е способна да ни превърне в истински хора, а не просто в бездушни тела. Но за да си човек, се налага първо да откриеш любовта, а после да й се радваш. imageНо й се радвай бавно, спокойно, без да бързаш, защото често само една малка грешка, разрушава голямо щастие. И тогава ти отново ще тръгнеш сред пустошта и ще се бориш, за да оцелееш. Защото сред пустиня от зло винаги можеш да се надяваш на песъчинка добро.
          Любов-това е само една дума, която означава толкова много. Тя е гостенка, появяваща се без да търси нечие разрешение, може да бъде кратка и страстна, дълга и искрена, привидна и чувствена. Това е любовта- при нея няма граници и правила, съществува единствено тя, пламнала, горяща или вече загасваща. Има майчина любов, приятелска любов, imageинтимна любов, но всичко това е вид любов към нещо или някого и тя е еднакво силна и искрена във всичките си аспекти. Любовта е неделима част от живота. Тя дарява душата с крила и политнал в необятното, търсиш лек за раните си, вдъхновен и опиянен от дъха й. Истинските чувства са балсам за душата, те зареждат с положителни емоции, дарявайки усмивки и топлота. Да обичаш значи да прощаваш на себе си и околните, а ако не си обичал, значи никога не си успял да простиш. И помни- любовта ще спаси света.
image





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mecheb
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2206025
Постинги: 167
Коментари: 1157
Гласове: 688
Спечели и ти от своя блог!