Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:

-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.

Тогава аз вдигнах ръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си

като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:

-“Не искам да си отиваш!“

Усмихни се.

Какво,че ще си отида?

На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.

Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.

И влаковете се завръщат,нали?

И хората.

Какво са разстоянията метър и километри?

Има очи,които виждат през високите планини.

Има мисли които летят над безкрайните равнини.

Има хора,които никога не се разделят.

Усмихни се.

Недялко Йрданов

Когато получиш усмивка – усмихни се и ти, предай усмивката на друг.