Постинг
03.11.2009 16:48 -
Пътят на Пух
Докато стигнеше до края на Гората, потокът нарастваше и почти се превръщаше в река. Вече пораснал, той не бягаше, не подскачаше и не блещукаше по пътя си, Както обикновено правеше на младини, а се движеше по-бавно. Защото сега вече знаеше накъде отива и си казваше: „Няма защо да се бърза! Все ще стигна някой ден!”
А сега стигаме до това, което би могло да се нарече елемент на действащия даоизъм. На китайски той е известен като У Уей. Той е и най-характерният елемент на Пух-В-действие. На английски не е известен като нещо специално. Смятам, че е време някой да го забележи и да му даде име, затова тук ще го наречем Пътя на Пух.Буквално У Уей означава: „без да действа, причинява или прави”.
Но на практика значи липса на натрапническо, Войнствено или егоцентрично усилие. Изглежда доста знаменателно, че знакът Уей се е развил от символите на сграбчващата ръка и маймуна – оттук терминът У Уей означава да не се върви срещу природата на нещата; без хитроумни вмешателства; без Маймунджилъци.Потенциалът на У Уей е като този на водата, която тече в коритото си между скалите – не механичният, праволинеен път, който обикновено завършва при сблъсък с природните закони, а такъв, който произтича от някакво вътрешно усещане за естествения ритъм на нещата.Да вземем един пример от писанията на Джуан-дзъ:
В клисурата на Лю големият Водопад се хвърля от хиляди стъпки, а пяната му се вижда от много мили. Долу, в кипящите му води, не може да се забележи никакво същество.Веднъж Кун Фу-дзъ стоял до ръба на един буен поток, когато видял някакъв стар човек, подхвърлян от водовъртежите. Повикал учениците си и всички се втурнали да спасят жертвата. Ала когато стигнали до водата, старецът вече бил излязъл на брега. Вървял и си пеел.
Кун фу-дзъ се спуснал към него. „Трябва да си дух, за да оживееш след всичко това! – Казал той. – Но всъщност си човек! Каква тайна сила притежаваш?”„Нищо особено! – отвърнал старецът. – Започнах да се уча много млад и когато пораснах, продължих да се уча. Сега вече съм сигурен в успеха. Слизам с водата и се качвам с нея. Следвам я и забравям себе си. Не се боря с превъзхождащата й сила. Това е всичко.”
Когато се научим да
следваме Вътрешната Си Природа и естествените закони, които действат наоколо, стигаме нивото на У Уей. Тогава работим в съгласие с естествения ред на нещата и действаме по принципа на най-малкото усилие. Тъй като естественият свят следва този принцип, той не греши. Грешки се правят – или измислят – от човека, съществото с Претоварения Мозък, който чрез вмешателство и напън се дистанцира от поддържащата го мрежа от естествени закони.
Не като Пух, най-ненапъващото се Мече, което сме виждали някога.- И как точно успяваш, Пух?
- Успявам какво? – попита Пух.
- Да правиш всичко толкова леко, без усилие.
- Аз не върша особено много! – Каза той.
- Но всичките ти работи стават.
- Те просто като че ли стават сами – рече той.
- Я чакай малко. Това ми
напомня нещо от ,Дао Дъ-Дзин” – Казах и се пресегнах за една книга. – Ето го, глава тридесет и седма. Преведено, това значи нещо като ,Дао не действа, но нищо не оставя ненаправено!”- Звучи като Гатанка – Каза Пух.
- Това значи, че Дао не насилва, нито
се меси в нещата, а ги оставя да се развиват сами, така че да доведат до резултати по естествен път. Тогава каквото е трябвало да се направи, бива направено.- Ясно – Каза Пух.
- На Китайски принципът ще бъде У ей УУей – „Прави Без Правене”. От У ей УУей произлиза ТзуЯн – „От Само Себе Си”. Това значи, че нещата си стават сами, спонтанно.
- Аха, ясно – Каза Пух.
Като класически пример за Пътя на Пух да си спомним нещо, което се случи в „Къщичката в Къта на Пух”, Когато Пух, Прасчо, Зайо и Ру играеха на Пухпръчки. Те хвърляха пръчките си в реката и отиваха от другата страна на моста, за да видят чия пръчка ще доплува първа. И чакаха доста дълго, когато изплува…Ийори. Ийори!
- Не знаех, че играеш! – рече Ру.
- Не играя! – каза Ийори.
- Ийори, какво правиш там? – попита Зайо.
- Познай до три пъти, Зайо: копая дупки в земята? Грешка. Скачам от клон на клон на млад дъб? Грешка. Чакам някой да ми помогне да изляза от реката? Правилно! Дайте време на Зайо и винаги той непременно ще намери отговор!
Тогава на Пух му хрумна идея. Ще хвърлят камъни в реката, камъните ще направят вълни и вълните ще изтласкат Ийори на брега. Зайо сметна идеята за добра. Ийори пък не.- Ами ако го ударим по погрешка? – попита Прасчо загрижено.
— Или да допуснем, че го улучите не
по погрешка! – Каза Ийори. – Помисли за Всички Възможности, Прасчо, преди да почнете да се забавлявате!Но Пух беше взел вече най-големия камък, който можеше да носи, и се беше надвесил от моста, като дърцеше камъка в лапите си.
- Няма да го хвърлям, а само ще го:пусна, Ийори – обясни той. – И тогава няма да сгреша – искам да кажа, че няма да те ударя. Би ли могъл да престанеш да се въртиш за секунда, защото това много ме смущава?
- Не! – отвърна Ийори. — Обичам да се въртя!
Зайо започна даусеща, че е време да поеме командването:
- А сега, Пух, като кажа „Сега!”, можеш да го пуснеш. Ийори,
като кажа „Сега!”, Пух ще пусне камъка.- Благодаря ти много, Зайо, но струва ми се, че сам ще го разбера.
- Готов ли си, Пух? Прасчо, направи малко повече място на Пух. Отдръпни се малко, Ру. Готови ли сте?
- Не – каза Ийори.
- Сега! – извика Зайо.
И Пух пусна камъка си. Чу се силен плясък и Ийори изчезна…
Беше тревожен момент за наблюдателите на моста. Те гледаха ли, гледаха… и дори гледката на Прасчовата пръчка, появила се малко по-напред от Зайовата, не ги зарадва така, както бихте очаквали. И тогава, точно когато
Пух беше започнал да мисли, че е избрал сигурно погрешния камък или погрешната река, или погрешния ден за Идеята Си, нещо сиво се подаде край брега… почна вабно да става по-голямо и все по-голямо… и накрая това се оказа Ийори, който излизаше от водата.С вик те се втурнаха от моста и започнаха да го бутат и теглят. Своро той отново стоеше между тях, на сухо.
- О, Ийори, ти си мокър! – извика Прасчо, след като го пипна.
Ийори се изтръска и помоли някой да обясни на Прасчо какво става, когато си бил доста дълго в река.
- Добре го направи, Пух! – каза приветливо Зайо. -Идеята ни беше добра!
Както обикновено Интелигентността си приписва всичко, което може. Но не Интелигентният Ум отговаря за уреждането на работите. Умът е този, който вижда какво има пред себе си и следва природата на нещата.
Когато работите с У Уей, слагате облата пръчка в кръгла дупка и квадратната пръчка – в квадратна дупка. Без трусове, без борба. Егоцентричната Страст се опитва да вкара насила облата пръчка в Квадратна дупка и квадратната пръчка в кръгла дупка. Интелигентността се опитва да вкара насила облата пръчка в квадратна дупка и квадратната пръчка в кръгла дупка. Интелигентността се опитва да измисли по-лукави начини за поставяне на пръчките там, където не им е мястото. Знанието се опитва да обясни защо облите пръчки пасват в кръгли дупки, а не в квадратни. У Уей не се опитва. Той не мисли. Той просто го прави. И когато го прави, не изглежда, че върши нещо особено. Но Нещата Се Вършат.
Бенджамин Хоф
ДАО-то на Пух
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 688
