Макар и в някои отношения двете понятия да са доста близки, все пак между тях има и разлики.
Надежда: „очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно.”
Оптимизъм: „склонност да се гледа от по-добрата страна на събитията или условията; вяра, че съществуващият свят е най-добрият възможен; вярата че в бъдещето ще се случат хубави неща.”
Или надеждата е ориентирана само към бъдещето, докато оптимизмът може да е насочен също така и към миналото, и към настоящето. Оптимизмът, насочен към миналото се изразява в положителна интерпретация на минали събития, дори и когато те не са били толкова благоприятни (да можеш да извличаш поука от грешките, да ги приемаш като единични случаи, които няма да се повторят и да знаеш, че вината за тях може и да не е изцяло твоя).
Оптимизмът насочен към настоящето се състои в оценяване на всички красиви и хубави неща в днения ден, приемане, че светът е хубав, такъв, какъвто е, въпреки някои малки несъвършенства, както и увереност, че тези несъвършенства могат да се поправят.
Оптимизмът, насочен към бъдещето е доста близък до надеждата – и двете, представляват очакване да се случи нещо хубаво.
С пожелание за много оптимизъм и надежда :)