Постинг
29.09.2009 19:58 -
Да накараш слона да подскача или някои традиции е по-добре да не са това, което бяха
Не можем да продължаваме да правим нещата по един и същи начин и да очакваме различни резултати.
Алберт Айнщайн
Животът непрекъснато се променя и ни изправя пред нови и нови предизвикателства. Налага се да се адаптираме. В противен случай може да ни се наложи да изпитаме достоверността на закона на Дарвин за естествения подбор по неподходящ начин.
Необичайните ситуации изискват от нас да сме способни на необичайни решения и действия. Както Брент Филсън, известен американски експерт в областта на лидерството, казва в своята статия: „Накарайте слона да подскача”, лидерство е да накараш хората да направят това, което не искат или което смятат, че не могат, като при това те изцяло и ревностно се отдадат на извършването му. Възможността да се справят с такова, парадоксално по себе си предизвикателство, притежават големите лидери. Тъкмо по този повод той използва израза „да накараш слона да подскача и то неведнъж, а многократно”. Ще проследим неговата статия и ще видим как да я използваме, за да подобрим здравословното си състояние.
Болестите на новото време стават все по-капризни, все по-упорити и все по-непредсказуеми. Какво правим ние? Ние се грижим за тях, обръщаме им внимание, осигуряваме им необходимото спокойствие, за да се чувстват добре, стараем се да не нарушим техния комфорт, поддържаме ги и, най-общо казано, задоволяваме в максимална степен изискванията им. Какво прави добрия мениджър, според Брент Филсън? Добрият мениджър се грижи за задоволяване на нуждите на организацията. Тук той използва слона като синоним на организацията и казва, че слонът може да бяга, да се изправя на задните си крака, да коленичи на предните си крака, да се търкаля, но не и да подскача. Добрият мениджър може да осигури извършването на тези действия от слона (организацията). Но това още не е лидерство. Лидерът може да накара слона да направи нещо, което той по принцип не прави – да подскача. Условието за това обаче не е подобно действие да стане под заплаха от насилие или страх от причиняване на болка. Добрият лидер прави така, че слонът да подскача по свое желание, по своя воля.
Какво е общото между всичко това е болестта?! Ами, нашият слон е нашата болест. Както вече посочих, ние сме се превърнали в едни добри мениджъри на нашата болест. Осигуряваме й поле за изява, осигуряваме и публика, осигуряваме й срещи с различни доктори. И разбира се, тя не иска да си отива от нас и от нашия живот. Тя се чувства добре, тя се чувства приета, тя става близка с нас. Ако искаме да се разделим с нея, нещо трябва да се промени. Не може да правим нещата по един и същи начин и да очакваме различни резултати. Налага се да станем лидери, ако желаем да прекратим отношенията си с нея.
Нека да видим какво казва експертът Брент Филсън за лидера. За да се накара един слон да подскача, и то постоянно, или една организация да постига непрекъснато високи резултати, се изисква установяването на дълбока емоционална връзка между лидера и организацията (слона). В основата на тази връзка стои доброто в сърцето на лидера. Брент Филсън пояснява значението на тези свои думи така: доброто в сърцето на лидера означава, че той ще води хората така, щото те не само да постигат високите резултати, но и да стават по-добри като лидери и като хора. Добрият лидер не отделя добрите резултати от това да се помага на хората да стават по-добри. Тази помощ става чрез увеличаване на техните знания, умения, смелост, сила.
Чудесни думи! В Америка винаги са ценели интелекта и добрия изказ. Въпросът е какво да направим ние с тази мъдрост?! Излиза, че трябва от добри мениджъри на своята болест да се превърнем в добри нейни лидери. И тогава да я накараме да направи онова, което тя не иска – да си отиде от нас и от нашия живот. Значи трябва да намерим в сърцето си онова добро, което да направи и нашата болест по-добра и по този начин ще успеем да се освободим от нея. Ала това в никакъв случай не означава, тя да се чувства добре. Именно това е най-често допусканата грешка в разбирането за доброто в сърцето, посочва Филсън. Т.е. трябва да направим болестта по-добра, а не да направим нещо, за да се чувства по-добре тя. А щом като начините за това са чрез увеличаване на знанията, уменията, смелостта и силата на нашия слон (болестта), то следва да заключим, че той (тя) към настоящия момент не ги притежава и затова стои при нас. Свила се е болестта при нас като малко и треперещо птиченце. И чака да го обучим и да му вдъхнем смелост, за да отлети от нашето гнездо.
Брент Филсън завършва с изтъкването на факта, че много велики лидери карат хората около тях да се чувстват фрустрирани (т.е разочаровани, неудовлетворени) докато ги предизвикват да преминат през различни предизвикателства. Но тъкмо тази фрустрация е белег за онази дълбока емоционална връзка, за която той казва, че е така необходима на добрия лидер, за да накара слона да подскача. И слонът подскача благодарение на тази връзка, която му показва, че това, което ще направи е добро за него и затова е готов да го направи по своя воля.
Нека енергично и с разбиране всеки от нас разкрие пред болестта си доброто в сърцето си и направи така, че неговата болест да почувства това добро, а не да се чувства добре в живота му. Тогава, ако Брент Филсън е прав, а аз се надявам, че е, тя ще направи нещо, което по принцип не прави – ще си отиде по своя воля.
Алберт Айнщайн
Животът непрекъснато се променя и ни изправя пред нови и нови предизвикателства. Налага се да се адаптираме. В противен случай може да ни се наложи да изпитаме достоверността на закона на Дарвин за естествения подбор по неподходящ начин.
Необичайните ситуации изискват от нас да сме способни на необичайни решения и действия. Както Брент Филсън, известен американски експерт в областта на лидерството, казва в своята статия: „Накарайте слона да подскача”, лидерство е да накараш хората да направят това, което не искат или което смятат, че не могат, като при това те изцяло и ревностно се отдадат на извършването му. Възможността да се справят с такова, парадоксално по себе си предизвикателство, притежават големите лидери. Тъкмо по този повод той използва израза „да накараш слона да подскача и то неведнъж, а многократно”. Ще проследим неговата статия и ще видим как да я използваме, за да подобрим здравословното си състояние.
Болестите на новото време стават все по-капризни, все по-упорити и все по-непредсказуеми. Какво правим ние? Ние се грижим за тях, обръщаме им внимание, осигуряваме им необходимото спокойствие, за да се чувстват добре, стараем се да не нарушим техния комфорт, поддържаме ги и, най-общо казано, задоволяваме в максимална степен изискванията им. Какво прави добрия мениджър, според Брент Филсън? Добрият мениджър се грижи за задоволяване на нуждите на организацията. Тук той използва слона като синоним на организацията и казва, че слонът може да бяга, да се изправя на задните си крака, да коленичи на предните си крака, да се търкаля, но не и да подскача. Добрият мениджър може да осигури извършването на тези действия от слона (организацията). Но това още не е лидерство. Лидерът може да накара слона да направи нещо, което той по принцип не прави – да подскача. Условието за това обаче не е подобно действие да стане под заплаха от насилие или страх от причиняване на болка. Добрият лидер прави така, че слонът да подскача по свое желание, по своя воля.
Какво е общото между всичко това е болестта?! Ами, нашият слон е нашата болест. Както вече посочих, ние сме се превърнали в едни добри мениджъри на нашата болест. Осигуряваме й поле за изява, осигуряваме и публика, осигуряваме й срещи с различни доктори. И разбира се, тя не иска да си отива от нас и от нашия живот. Тя се чувства добре, тя се чувства приета, тя става близка с нас. Ако искаме да се разделим с нея, нещо трябва да се промени. Не може да правим нещата по един и същи начин и да очакваме различни резултати. Налага се да станем лидери, ако желаем да прекратим отношенията си с нея.
Нека да видим какво казва експертът Брент Филсън за лидера. За да се накара един слон да подскача, и то постоянно, или една организация да постига непрекъснато високи резултати, се изисква установяването на дълбока емоционална връзка между лидера и организацията (слона). В основата на тази връзка стои доброто в сърцето на лидера. Брент Филсън пояснява значението на тези свои думи така: доброто в сърцето на лидера означава, че той ще води хората така, щото те не само да постигат високите резултати, но и да стават по-добри като лидери и като хора. Добрият лидер не отделя добрите резултати от това да се помага на хората да стават по-добри. Тази помощ става чрез увеличаване на техните знания, умения, смелост, сила.
Чудесни думи! В Америка винаги са ценели интелекта и добрия изказ. Въпросът е какво да направим ние с тази мъдрост?! Излиза, че трябва от добри мениджъри на своята болест да се превърнем в добри нейни лидери. И тогава да я накараме да направи онова, което тя не иска – да си отиде от нас и от нашия живот. Значи трябва да намерим в сърцето си онова добро, което да направи и нашата болест по-добра и по този начин ще успеем да се освободим от нея. Ала това в никакъв случай не означава, тя да се чувства добре. Именно това е най-често допусканата грешка в разбирането за доброто в сърцето, посочва Филсън. Т.е. трябва да направим болестта по-добра, а не да направим нещо, за да се чувства по-добре тя. А щом като начините за това са чрез увеличаване на знанията, уменията, смелостта и силата на нашия слон (болестта), то следва да заключим, че той (тя) към настоящия момент не ги притежава и затова стои при нас. Свила се е болестта при нас като малко и треперещо птиченце. И чака да го обучим и да му вдъхнем смелост, за да отлети от нашето гнездо.
Брент Филсън завършва с изтъкването на факта, че много велики лидери карат хората около тях да се чувстват фрустрирани (т.е разочаровани, неудовлетворени) докато ги предизвикват да преминат през различни предизвикателства. Но тъкмо тази фрустрация е белег за онази дълбока емоционална връзка, за която той казва, че е така необходима на добрия лидер, за да накара слона да подскача. И слонът подскача благодарение на тази връзка, която му показва, че това, което ще направи е добро за него и затова е готов да го направи по своя воля.
Нека енергично и с разбиране всеки от нас разкрие пред болестта си доброто в сърцето си и направи така, че неговата болест да почувства това добро, а не да се чувства добре в живота му. Тогава, ако Брент Филсън е прав, а аз се надявам, че е, тя ще направи нещо, което по принцип не прави – ще си отиде по своя воля.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 688
