Постинг
14.09.2009 13:32 -
Мечето Теди
Автор: mecheb
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10417 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 14.09.2009 15:10
Прочетен: 10417 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 14.09.2009 15:10
Кафявото мече Теди закусваше. То облиза последните капки мед от лъжичката, намръщи се и изръмжа:
- Закуската беше отвратителна! А сега какво да правя?
- Сега може да си поиграеш на детската площадка, а аз ще подредя къщата- предложи Мама Меца.
- Когато отиде на детската площадка, кафявото мече Теди страшно се ядоса:
- Все едно и също- същите приятели, същата пързалка. И няма катерушка! Защо не са направили катерушка?
Теди беше в лошо настроение през целия ден. Когато се прибра от площадката, мама Меца го изпрати на водопада да си вземе душ, но то завика:
-Мразя да се къпя! Не обичам да съм чисто! Защо не може от време на време да съм
мръсно?
Докато гълташе вечерята си, мечето Теди отново се мусеше. То се мусеше и когато се
пъхна ш леглото си. Мама Меца го зави с юрганчето и му разказа приказка.
- Приказката беше ужасно скучна!- изрева Теди. После сърдито се обърна и заспа.
Сутринта кафявото мече се събуди и видя до леглото си братовчеда Били- кафявото мече, което живееше зад върха на планината.
- Ела ми на гости, за да си играем- покани го Били. - мама каза, че можеш да преспиш вкъщи.
- Теди скочи. Нямаше търпение да тръгне и дори не помаха за довиждане на майка си. Когато минаха край пързалката, той не обърна внимание на приятелите си.Подтичваше до своя братовчед и го разпитваше на какво ще играят.
- Първо ще идем на детската площадка и ще ти покажа нашата катерушка- отвърна Били. – После ще отидем в къщи, за да видиш близнаците. Много са пораснали.Кафявото мече изгаряше от нетърпение да да се покатери на катрушката.
- Не е трудно!- окуражи го Били. – Гледай какво правим аз и приятелите ми и прави същото.
Мечета се покатериха до върха на катерушката, хванаха се за най-високите пръчки, увиснаха на тях и започнаха да се люлеят.Кафявото мече Теди ги последва, но никога не се бе изкачвало толкова високо, падна и си удари нослето. Били изглежда не забеляза бедата на Теди, защото продължи да се катери и да се люлее с приятелите си, докато стана време да се прибират. Когато приближиха къщата на братовчеда Били, мечето Теди надуши, че на печката се готви нещо вкусно. То се облиза, но се оказа,
че вечерята не е готова.
- Близнаците са виновни! Все се мотаят в моите крака и пречат!- оправда се леля
мецана. После и хрумна нещо.
- Защо вие големи мечета, не отведете малките мечета на реката? Ако ги изкъпете,
ще ми помогнете много. Тъкмо ще се изкъпете и вие.
- Не обичам да се къпя в реката. Защо не отидем на водопада? –попита Теди.
- Защото нямаме водопад!- отговори ядосано леля му и започна да подрежда кухнята.
Щом влязоха в реката, близнаците започнаха да пръскат Теди и Били, а когато стана време да се приберат, се затъркаляха по брега и отново се нацапаха. Но това не бе всичко - малките мечета напръскаха Били и Теди с кал от петите до ушите. Досега Теди не се бе ядосвал така. И никога не бе чувствал такъв страшен глад!
-А-а-а! Ето ви най-после! Закъсняхте!- възкликна леля му, когато уморените мечета
застанаха на варата на кухнята. – Хайде на масата! Едва седнали на столчетата си, Били и близнаците се нахвърлиха на вечерята като лами.Те задъвкаха, засърбаха, замляскаха,
загълтаха преди слисаният Теди да вземе лъжичката си, те бяха излапали всичко. За
него не остана нищо и Теди си легна гладен. В спалнята беше толкова тъмно, че той не
можеше да види братовчедите си.
- Може ли някой да ми разкаже приказка? – помоли се той, но никой не му отговори. Леля Мецана и мечетата отдавна спяха и похъркваха леко.
На следващата сутрин Били поведе Теди по горската пътечка към дома му. Изведнъж той спря и посочи:
- Виж! Майка ти идва да те посрещне. Теди се сбогува с Били и бързо хукна по
пътеката.
- Толкова се радвам, че си отново при мен , Теди!- прегърна го майка му. – какво искаш
да правим сега?
Теди се сгуши в нея. После проточи носле към дома си и вдъхна сладката миризма, която се носеше оттам.
- Искам да се приберем у дома! Там живеят най-добрите приятели! Най-хубавите
приказки!- извика той.- И единственото, което час по-скоро искам е да ги видя!
Търсене
За този блог
Гласове: 688
